Kaliakria Resort

Бойко Оков
12.06.2010 (четвъртък)
Вали като за световно. Събираме се на пристанището в Балчик над 200 души, предимно от крайморските градове, но и от цяла България, има и екипажи от Украйна. Всеки зарязал по нещо от всекидневието ­ бизнес, семейство, срещи, стари болки в ставите. На 36 ветроходни яхти, с половината от които може да се скита безпроблемно по Гърция, Турция, Средиземно море и всеки океан. С останалите пък си е просто удоволствие да се обикаля по нашето крайбрежие.

На Росен му е лесно да сочи верния път от борда на най-бързата яхта Windwalker, която спечели в най-големия клас IRC 1.Георги (на руля) и Бранко не останаха доволни от теглото на екипажа, макар че станаха трети в класа си с „Норд Бургас".И най-коравите мъжки мускули се огъват пред силата на вятъра и морето.Поли БоЯнова и авторътНа партито в „Калиакрия" имаше достатъчно напитки за мъжете на масите и музика за танците на дамите. Под спинакери към финала при слабото време.Но тук тръпката е друга ­ регата. Място, на което всеки да премери къде е спрямо другите, какво може и какво още има да учи. Награден фонд няма, но от това мераците не намаляват. Мисълта за победата или място сред първите витае навсякъде. Най-силно сред убедените, че са явни фаворити. И по-малко сред тези, които са дошли да видят стари приятели, да покарат, да пият по бира след гонките и да си побъбрят. Накрая равносметката е както винаги. Ако загубиш ­ другите са имали по-хубави, по-скъпи, по-оборудвани яхти. Ако биеш ­ бил си по-добър, екипажът ти по-сработен, хората в него ­ по-опитни и пъргави. Най-добре е поне да спре да вали. И да духне малко приличен вятър...

Пуканки в безветрието
Петък. Вятърът никакъв го няма. Флотилията пърпори на мотори към съдийския кораб, тези, които нямат такива, се клатят като патици с малко пяна зад кърмата от непрекъснато движение на руля. През три лодки се вижда по някой женски силует сред здравите мъжки гърбове. Стартът се отлага с час. Гората от мачти се събира нагъсто. Накрая лъхва леко и лодките клас по клас се изтеглят по дистанцията. GPS-ите отброяват 0,8, после 1,2 възела, 2,4, пак 0,8. Напред са 35 мили (65 км) и при тази скорост перспективата е да бъдат минати средно за 35-40 часа.

И се започва: „Всички на подветрения борд, дайте крен. Движете се плавно, на регата сме, момчета. Какво правите бе, като бизони сте. Стойте така, никой да не мърда. Натегни гротшкота, натегнете ми стаскела. Не се движете. Минете малко напред."

Не особено успешни опити да се извлече малко скорост от леките пориви. „Ех, поне малко да духне, това си е жива мъка", пъшкат отвсякъде. „Тежки сме, момчета, за такова време, ще ни бият", коментира нашият капитан Георги. Помощникът му и съсобственик на лодката Бранко свенливо се оглежда и отронва:"Ами само аз съм над 110". Всеки си споделя килата. Но по-леки от това не ставаме. „Дууйни ми дууйни, дууйни ми веетре", мъча някаква магия с фалшивото си пеене. И духва лекичко. Две -три от „големите маши" (яхти от 12 до 15 метра с огромна спрямо нашата ветрилна площ) дръпват малко напред, после пак забавят хода.

Затова пък телефоните звънят на поразия и разговорите се чуват перфектно. „Аз съм в морето, та говори бързо. А, виж какво, пратете ги бързо тези два камиона с баластра, защото чакат хората, а аз повече не мога да ви чакам. Хайде, че сме на регата."

„Разбира се, че ще ви доставим матрака...Е, как да не трябва подматрачна рамка, нали като всяка материя трябва да диша. Имаме, разбира се, но ще ви дам един телефон, че сега не мога да говоря."

„Виж сега, в среща съм и имам много важни преговори. Хайде да се чуем утре по обяд. Какво викат ли, ами някакви момчета там под прозореца нещо товарят..."

И пак: „Натегнете момчета, бавно, бавно. Отпусни зъбче, само зъбче, а сега обери. Не пипай. Всички на другия борд. Искам крен..."

Да, но за 5 часа отзад са 5 от 35-те мили. „Яхта „Алегра" на главния съдия, чува се по радиостанцията. ­ Отказваме се от състезанието, прибираме се в пристанището."

„Благодаря ви за информацията", изпъшква главният. После втора, трета, четвърта, пета се отказват. И накрая съдията отменя гонката.

На връщане пак боботят моторите. Тези, които ги имат, дърпат другите на буксир. Ние сме с бургаската „Норд Бургас, „Конрад 25" туристически модел, двигателчето е едва 2,2 коня, но подаваме въже на варненската „Албирео". И веднага отбелязваме, че сме надраснали старата вражда Бургас ­ Варна, дори сме срутили границата Емине, която дели тези ветроходни общности. Зевзекът Иван Греков на руля на варненци ни пита закачливо името „Норд Бургас" северен Бургас ли значи, че тези от южния били по-различни. Но и на нас ни свършва литърът бензин и увисваме колективно в безветрието. Наблизо минава украинска „маша" с дизел поне 45 коня и ни навързва отзад 4 лодки. Благодарим с уточнението, че така подобава на яхта от страна, доставчик на горива за Европа. И отваряме по бира на път към порта.

Партито ­ мярка за таланта на организаторите
Повечето от ветроходците на килови яхти са си насмогнали на битовите харчове. Ламтежът за пържоли и напитки отпреди 20-ина години вече е само спомен. Никой обаче не отказва партито, което минава за задължителен етап и мярка за таланта на организаторите.

Нашето е в комплекса „Калиакрия", край басейна на шезлонги и шатри с балдахини като от лудите години ­ 20-те на ХХ век, на ретро столове и масички. Басейнът сякаш се прелива в морето, макар че е на няколкостотин метра от него и поне 70 м по-високо. И нищо не липсва.

Братството се е изтупало. В този спорт на този етап повечето мъже са понатежали, но излъчват здраве. На тези с побелелите коси и млади хубавици наоколо никой не казва „Колко е пораснала дъщеря ти", за да не изпада в неудобното представяне ­ „Запознай се с новата ми жена". Повечето се познават отдавна и приказката им върви. Групата „Табу" раздвижва атмосферата с музика на живо и атрактивна певица, решена в стил Ким Бейсинджър. Дамската част не издържа и се впуска в танци. Хлътнал по певицата украинец я снима ненаситно с фотоапарат, тя му пуска размазваща усмивка. Купонът се лее в далеч по-добро темпо от гонката. Волейболистките от националния отбор плахо се включват във веселбата, малко притеснени от факта, че стърчат с половин глава над мнозинството. Това не са точно техният тип мъже и компания, но са забавни. Часовниците обаче напомнят, че и утре е регата. И тишината ляга постепенно над партито.

Събота. Вятърът пак го няма никакъв. Отлагане на стартовете, мотане край съдийския кораб. Дистанцията днес е „банан", доста по-къса. Духва по обед. И най-после една истинска гонка се завърта. Пак с „тихо", „движи се бавно", „тежки сме". И много телефони в тишината. Старт на втора, всички минават по 500 м, преди да чуят, че състезанието се отменя. Главният обяснява, че условията са се променили, а повечето яхти не могли да влязат в стартовото време. И го контрират но радиото, че просто тези не са били на мястото си и останалите е трябвало да си продължат. После се дава нов старт. И пак липсата на вятър убива всичко. Но вече се усещат жега и изпилени нерви в атмосферата. И даже партито вечерта вече не е същото.

Реваншът на вятъра
Неделя. Този път духа отрано. И то здраво ­ 10-14 метра в секунда. Флотилията лети под малко ветрила към старта. После цъфват още. Вятърът писука във вантите, такелажът пука, стържат винчове. Децибелите в командите скачат. Бързо, по-бързо, темпото расте. „Път, път", крещят екипажите, хората на носа едва се крепят на борда.

Старт. И се започва. „Натегни, още натегни, абе вие не сте ли яли. Всички навън, давай, давай. Не ми работи гротът, вдигнете го, какво гледате."

Пет тела висят на наветрения борд, а подветреният е под водата. „Леки сме момчета, леки сме, не можем да изправим лодката", процежда Георги. Бранко се поглежда с уважение и отсича:"Е, аз съм поне 110 кила". Ама не стигааат! Вълната лисва през носа. „Затваряй люка, бързо", се чува от кърмата. Късно. В лодката всичко е мокро. На „големите маши" е различно, бордът е над метър над повърхността, хората си седят почти нормално. Но и там изглежда напрегнато.

На първи знак екшънът е пълен. Огромна „Бавария" се носи на ляв халс, виковете „Пъъът!" глъхнат, отгоре налитат три лодки. Малките са като в сандвич. „Падай, падай" ехти отнякъде. Лебедките трещят, въжетата дърпат люспи кожа от дланите. „Натегни, натегни, задръж така, поворот". „Хряяс", удар на двама напред. 500 евро назад поне за единия. Протести. „Хруууп", къса се гротът на най-скъпата лодка. Тук еврата отиват на 4-цифрена сума. „Буум", забива се добрият украинец влекач в скромната варненска лодка „Пасат". Дупката е 30 на 200 см, но почти до палубата.

„Човек зад борда", ехти откъм старта. Изваден е. Екипажът тръгва към брега. „Водата беше адски студена, премръзнахме, бяхме страшно мокри", признават после пострадалите.

Всеки сантиметър от тялото е част от борбата. На мен за първи път ЕГН-то (55 г.) ми се обажда на регата. Дърпам, въртя, шкотите не мърдат. Всичко боли. Смучем цигарите за секунди, преди да се намокрят„Нали искахме вятър, два дена го канихме, ха сега да ви видим", идва някъде отдясно. И така цели три гонки. Ето я истинската регата. Която продължава и на брега.

ЗА АВТЕНТИЧНОСТ

• Място на събитието ­ Черно море край Балчик.
• Състезание ­ ветроходна регата за килови яхти „Калиакрия 2010"
• Организатор ­ Милкана Нонова от Морски клуб „Балчик"
• Основен спонсор ­ хотелски и курортен комплекс „Калиакрия Ризорт"
• Всякаква връзка и с други подобни събития е възможна.

Братството ближе рани
На пирса сме, вятърът е някъде далече навътре. Скатаваме ветрилата. Навсякъде броят пораженията. Счупени стопори, спинакер гик с разбити накрайници, изкривени релинги (парапети на носа и кърмата), скъсани платна. Всичко в евро. Но се чува за счупена ръка на 6 места, което е вече прекалено скъпо.

Хората, от които зависи поправянето на потрошеното, са сред нас. Сметките с еврата започват на място. Поръчки, оферти, покани. Пазарлъци между виновни и пострадали. Това, което опира до пари, се решава някак. За разлика от личностните отношения.

„Аз май бях твърде близо до вас на знака, стана натегнато, извинете", говори ни тихо мъж като всички с набита здраво в косите шапка. „Нали сме на брега, здрави сме", отговаряме понацупено. И после по-весело - „А не е ли време за бира?" И той се усмихва: „Да, защо не, ще почерпя."

На други места обаче пушекът става на искри. Четирима от екипаж пият бира без да си говорят. Към офиса летят протести. Сърдити мъжаги сменят тона, размахват се средни пръсти. Докато се чака награждаването, в журито влиза доклад за непристойно поведение. Между капитан далечно плаване и известен бизнесмен.

На сбогуване главният двигател на всичко - Милкана, хвърля бомбата, че повече няма да организира състезания. „Бяхме страшно ентусиазирани, че ще успеем да променим нещо във ветроходството, да правим състезания, в които всички да са щастливи, да повишим етиката на общуването в гилдията, да накараме всички да се почувстват като в общество. Лично аз вложих цялата си енергия, много страст и емоции за да реализирам този проект....- и се провалих," обясни в писмо на другия ден тя.

На братството му догорчава. За съжаление това е последният вкус от регатата. Морето не прощава на ранимите души. Нито на дебелашките нрави от брега. Чии, защо - все едно. То обаче оставя последните да се излеят на сушата, за да не го цапат. После забърсва всичко със солената си лапа. Няма време. Само три дни за ремонти, кърпене на лодките и избистряне на главите. До следващата регата. Която вече тече от вчера край Несебър.

РЕЧНИК

• Грот ­ - главно ветрило от задната страна на мачтата.
• Стаксел ­ - предно триъгълно ветрило.
• Генуа ­ - вид голям стаксел.
• Спинакер ­ - предно торбовидно ветрило.
• Шкоти ­ - въжета за управление на ветрилата.
• Фалове ­ - въжета за вдигане на ветрилата.
• Стопори - ­ механизми за фиксиране на въжетата.
• Такелаж ­ - въжено оборудване на яхтата.
• Винчове  - съоръжения за натягане на въжетата.
• Релинг - твърд парапет на носа или кърмата.
• Кърма - задна част на лодки и кораби.
• Наветрен борд - този от страната на вятъра.
• Подветрен борд - от обратната страна.
•  Крен - наклон на яхтата към единия борд.
• Халс - посоката, от която духа вятърът спрямо яхтата.
• Пирс - място, на което стоят яхтите в пристанището.
• Поворот - завой с пресичане линията на вятъра. 

обратно към новини »