• en
  • bg
24hrs RECEPTION DESK: +359893616571

Блогът на Калиакрия

27 Юни

Стриди в Черно море – на десетинa морски мили от Калиакрия

Петър и Коста Петрови са хората, на които им идва идеята да направят първата по рода си ферма за стриди по българското черноморие в близост до село Кранево. О, да! Стриди в Кранево!

Коста и Петър отглеждат стриди от вида Crassostrea gigas – позната на много места в Европа и Америка. Характерна е с издължената си черупка, както и с превъзходните си вкусови качества. По принцип този вид стрида живее по камъни, скали или в смесени песъчливо-каменисти почви на малка дълбочина – от 1 до 50-70 м. Популацията й е много чувствителна към температурата на водата, особено по време на размножаването й, което става при температура около 18-20 градуса. А минималната соленост, при която може да съществува, не трябва да е по-малка от 12 промила. Черно море, което иначе е много по-безсолно от Средиземно и Световния океан, все пак осигурява 17 промила, което явно се отразява добре на този представител на морската фауна.

Стридите се отличават от другите миди най-вече по това, че двете им черупки са различни. Едната е плоска и с нея те се прикрепят към скали и други твърди повърхности или пък лежат на тази страна върху дъното. По-изпъкналата черупка приютява тялото на стридата, състоящо се от мантия, която покрива останалите органи и секретира веществата за изграждането на черупката; големи хриле с дихателна и филтрираща функция и силен мускул, който отваря и затваря черупката. От кулинарна гледна точка интерес представляват всичките меки части на стридата и дори морската вода, която тя задържа в черупката. Макар на пръв поглед тялото на стридата да изглежда твърде слузесто и меко, това съвсем не е така – текстурата е много нежна, леко жилава и без намек за слуз.

Отглеждането на стридите вероятно е започнало първо в Китай, а по Средиземноморието – в Гърция. От времената на Римската империя пък има истински доказателства за това. Иначе стридите никога не са липсвали на която и да е крайморска трапеза и винаги са били търсена храна. Отглеждането им доста е улеснило процеса на събиране, и е забележителен фактът, че древните и съвременните начини доста си приличат.

Всичко започва със събиране на ларвите на стридите, което може да стане направо в морето чрез различни приспособления, върху които микроскопичните бъдещи стриди се закрепват.

Консумирайте ги както предпочитате

Изисканото отношение към стридите – сурови, сервирани в купи с лед, с шампанско на масата, понякога няколко деликатни капки лимон в черупката, това е, на което сме свикнали да реагираме първосигнално в Европа. Но тези миди са твърде древна храна, за да се ограничат.

Стридите могат да бъдат както много интимна, така и много социална храна. Те може да се приготвят по всевъзможни други начини – панирани, сварени, на супа или дори в пай. В Корея пък ги слагат при приготвянето на кимчи. Една от класическите американски рецепти е “Стриди Рокфелер” – стридите се сваряват и след това се запичат със смес от бекон и спанак и настърган Пармезан.

Мнозина обаче настояват, че най-добрият начин да получиш наслада от стридите е те да бъдат сурови, в черупката, заедно с морската вода. Сякаш опитваш вкуса на самия океан! Мидите не се поглъщат цели, а поне 2-3 пъти се сдъвкват. Така най-лесно може да се усетят разликите между различните стриди. Те зависят както от вида им, така и от солеността на водата, нейната температура, наличието на приливи, сезона и дори от начина на отглеждане. При дегустацията на стриди се обръща внимание на сладостта, минералността, вкусовия аромат и текстурата на месото, като отделно се описва и задържаната в черупката вода.

Такива дегустации обикновено се провеждат в специализирани стридени барове, които водят началото си от Англия още от средата на XVIII век, когато са били по-скоро общодостъпни кръчми, а сега са места за истинско отдаване на деликатеса. Най-близкият до България стриден бар е Le Vivier в Букурещ и там се предлагат пет различни типа френски стриди.

Стридите любима храна-афродизиак от древноста до наши дни


Някои храни са набедени за афродизиаци, а други просто носят това качество и то е признато още от древността. Стридите може и да не са от най-често срещаните продукти в менюто ви, но може би е време да промените този факт. Малко неща могат да се сравняват с деликатния, фин морски вкус и аромат на стридите, оценен от Римските императори, от древногръцката богиня Афродита и най-известния прелъстител Казанова.

В подкрепа на възбуждащото влияние на стридите съществуват съвременни изследвания, които свързват съдържанието на специфични аминокиселини с катализиране на синтеза на полови хормони у хората. Освен това всяка от тях е заредена с ударна доза полезни вещества. На първо място, стридите съдържат изключително много витамин В12 – в 6 стриди има около 270% от препоръчителната дневна доза. Със сигурност за дълго ще забравите за лошото настроение и депресията (два от често срещаните сиптоми на дефицит на витамина). Плюс получавате и невероятните над 500% цинк, 180% мед, 76% селен и 31% желязо, 70% витамин D, както и омега-3, омега-6 мастни кисилини и др. витамини и минерали в по малки количества.